Zeeyo написа:Българинът винаги е чакал някои друг да го оправи а не да си седне на задникт ( с извинение ) и да се оправи сам, не ми ли вярвате?Ето едно доказателство.Тръгнали сме да си търсим "ЦАР" из Европа а не да изберем някой от наща държава и съответно кой сме избрали? Някой си ФЕРДИНАНД за който никой не е чувал никога.Тропкат си му на вратата наще хора и тои ХОП, вече е ЦАР.Ами мисля че това е пределно достатачно.
А относно темата - Или ще я изтрият или целият форум ще ме псува но аз съм доволен от това - поне ще са научили истината
А ако има някоя друга правописна грешка - на 13 съм и мисля че все пак съм човек и имам право на грешки
А относно Румъния - И аз я мразя
Като си на 13 - поне имаш време да научиш някои работи.
Като например, че по време на османското завоевание цялата българска аристокрация е избита и разселена, а социалното ниво е сведено при всички до минимума. Буквално - "рая" сме били. Затова нямаме потомствена аристокрация като на запад. И въпреки това българският народ осъществява един велик прелом в историята си, наречен БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ, при който изграждаме собствена буржоазия, интелигенция, просветна и църковна система не просто в собствената си държава, не и с нейната подкрепа,
а в условията на чужд гнет и потисничество. А Влашко и Молдова никога не са били с нашия статут, защото се падат някъде далеч на десния фланг на Османската империя - те винаги са били автономни. Докато ние - в чрево Адово, на 100 километра от Истанбул.
И въпреки всичко в началото на ХХ век се изправяме като демографски, икономически и военно най-силната държава на Балканите, а през 1916 година тия твои убави румънци
им разпорваме дупенцата от е*ане при Тутракан.
Та за Фердинанд - нямали сме аристокрация, затова се търси чужд благородник, който по Търновската Конституция не бива да е родственик на властващите в Европа династии. Батенберг е немски принц, Фердинанд пък е представител на една от най-влиятелните династии в европейската история - на Кобург-готите.
И да, мой човек, ЦАР е - тоест "цезар" или император. През Средновековието само трима владетели са се наричали императори - на Свещената Римска империя, на Византийската империя и на Царство България. За разлика от влашката сган, която до 19-ти век няма независима държава, както и собствена азбука и си ползва нашата.
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния и до 5-6 септ. след шеметни бойни действия 60 000-на румънска армия е унищожена при крепостта Тутракан. След няколко дни са овладяни Добрич и Силистра, над румънските войски в Добруджа надвисва катастрофа. Тогава Русия като съюзник на Румъния в Антантата й изпраща цяла армия на помощ, която се състои от 2 пехотни и 1 конна дивизия, състоящи се от руснаци; още 1 пехотна дивизия съставена от сърби и хървати живеещи в Русия, а също така и артилерийски корпус. Тези сили са равни на българските, действащи в Добруджа - 3 пехотни и 1 конна дивизия, като заедно с тях се сражават и 1 турска дивизия съставена от слабо обучени сирийски араби, както и 1 германска бригада от 4 дружини. На страната на руската армия обаче се бият и 5 румънски дивизии и 1 конна бригада, артилерийски полкове и картечни роти. Руско-румънските сили са общо 70 дружини срещу 43 български и 19 съюзнически. Флангът на противника е осигурен от огромния руски черноморски флот, съставен от няколко нови броненосеца, десетки крайцери, стотици миноносци, подводници, катери. Артилелерията им покрива едва ли не половин Добруджа. А в морето срещу всичко това ние разполагаме само с 6 остарели миноносеца от типа на "Дръзки".
Сред българското командване е имало и опасения, че някои от войниците може да откажат да се бият срещу освободителите си от 1878 г., но те се оказват напразни. Пламват яростни погранични боеве, паралелно с тях на 5 септ. руската 61-ва дивизия, подпомагана от 6 ескадрона атакува българските позиции край Добрич. Руските ескадрони са избити до крак от атакуващите български батареи. С огромни загуби са отблъснати руските пехотинци. В следващите дни се разразяват боеве по цялата линия от Дунав до Черно Море. Към Добрич руснаците изпращат нови 2 дивизии. Българското командване противопоставя на тях само нестроеви войници - готвачи, санитари и граждански доброволци, въоръжени с пушките на убитите през миналите дни. Тази набързо скалъпена войска атакува на нож с "Ура" руските вериги. Руснаците дочакват удара, но набързо са сметени и след кратък бой побягват назад, кой знае защо също викайки "Ура". Поради това собствените им картечни роти в тила първоначално ги взимат за настъпващи българи...
На 7 септ. в боя влиза и сърбо-хърватската дивизия, която се оказва (поне според генерал Христов) най-коравият противник на Добруджанския фронт.. Тя едва не пробива българските позиции. Налага се конната дивизия на генерал Колев (бесарабски българин) да я удари във фланг и тил. Именно тази конна дивизия става големият герой в тези битки. Със своята бърза и ловка маневреност тя запушва дупки в тила, разкъсва вражески позиции, напада във фланг, или изненадващо налита на походни колони в дълбокия тил. Дори след години всеизвестният германски генерал Гудериан казва: "Учил съм се на танкова война от действията на генерал Колев с конницата му в Добруджа".
След провала при Добрич руско-румънските войски се оттеглят в Северна Добруджа на готовата Кубадинска позиция на няколко километра от линията Кюстенджа-Черна вода. Освободена е Южна Добруджа, отнета ни през 1913 г. Но през пристанището на Кюстенджа руската армия стоварва попълнения, артилерия, казашка конница. На свой ред румънците насочват натам цяла нова армия. След неуспешната атака на Кубадинската позиция (17-19 септ.) българската армия минава временно в отбрана срещу три пъти по-многобройния противник. Руснаците настъпваг на 1 окт. към височините край с. Енгес и Казичи, и българските позиции при Бетаул и Софулар. Цял ден бойците на 3-а армия, неколкократно по-малко от руснаците, отбиват атака след атака. Привечер в контраатака се впуска конницата на ген. Колев и обръща руснаците в паническо бягство. Пак тогава трета румънска армия минава Дунав при Рахово в тила на българите. Двете стоварени румънски дивизии имат срещу себе си две български гранични роти, които се бият цял ден и отстъпват чак късно вечерта. През нощта обаче граничарите внезапно нападат румънците, които не знаят колко малко са нашите, побягват и губят заетите позиции. Сред румънците настава пълно безредие. Мостът им е скъсан от мина и в паниката генералния щаб си връща войските обратно в Румъния.
На 19 окт. 3-та българска армия започва атака на Кубадинските позиции и ги пробива на 21 окт. Единствено руснаците оказват по-сериозна съпротива. Особено страшна е битката при Кубадин, в която 4-та пехотна дивизия се бие "на нож" с руснаците цели 6 часа! Накрая руската дивизия е унищожена, а бойното й знаме пленено. По-късно са пленени и знамената на другите две дивизии (трите флага и днес може да се видят във Военно-историческия музей на България). Преследването на разбитите части става тежко поради проливните дъждове. Макар и разбити руснаците и румънците все още са по-многобройни и ариергардите им се сражават до край. В края на октомври руснаците дори пробват контранастъпление, но атаките им са отбити с огромни загуби. Българските войски остават по-малко, тъй като Първа шопска дивизия вече е преминала Дунав и настъпва към Букурещ. При река Ардисен срещу нея излизат две румънски дивизии. Те са пометени и напълно смазани от шопите, които влизат в Букурещ и превземат румънската столица, организирайки тържествен парад в центъра й за ужас на безпомощните румънци. В този момент България триумфира! Оцелелите руски части се предават на българите и Българо-руския фронт се измества чак по река Серет в Молдова. Но в Русия избухва Февруарската революция и активните бойни действия са прекратени.
Виждам си любознателен - та да се научиш.
Колкото до цифричките там - от 23 млн население близо 8 милиона са "румънизирани" цигани, и това не е майтап или обида - точно такива са.
А територията им е толкова голяма, защото по Берлинския, Букурещкия и Трианонския договор заграбват нашата Северна Добруджа (и насилствено я обезбългаряват), както и цяла Трансилвания, тоест една трета от Унгария. Там и до днес живеят 3 милиона унгарци.
Колкото до икономиката им - прогнила е като нашата, а и социалната диференциация е много по-голяма - богатите са дори по-богати, а бедстващите и мизерстващите - много по-голям процент от населението, отколкото тук.
И за финал един виц: Защо има румънска армия?
За да има по-слаба от италианската!
замислете се ! Румания 2 : 2 България , България 1 : 0 Румания .
а добре дошли в РОМъния 
