ТИТАНЪТ СЕ ОТКАЗА, ЛЕГЕНДАТА ОСТАВА
Публикувано на: 03 Сеп 2008 03:00
Статията на Гонг за Оливер Кан.За мен най-великия вратар.Скоро едва ли ще има втори като него.Гледах бенефиса и просто нямаше как да не се разплача.РЕСПЕКТ!!!
ТИТАНЪТ СЕ ОТКАЗА, ЛЕГЕНДАТА ОСТАВА
Един от най-големите футболисти на нашето съвремие Оливер Кан сложи край на кариерата си. След 21 години, изпълнени с успехи, титанът от Карлсруе изигра последните си минути за своя любим Байерн в бенефиса си срещу националния отбор на Германия.
Кан е един от малкото, които напълно олицетворяват думата футболист, защото той играеше заради любовта си към играта и заради феновете. През годините той остана верен на своя Байерн, не се поблазни от парите на други отбори, а и защо му е, след като милиони германци го боготворят.
Неслучайно един друг голям вратар, Джанлуиджи Буфон, призна, че много внимателно е наблюдавал играта на Кан, за да разбере каква е неговата тайна.
Но при Кан тайната е една – голямо сърце! Титанът даваше всичко от себе си във всеки мач, а самото му присъствие всяваше страх в противниците.
Сред футболните запалянковци в Германия нямаше такива, които да са безразлични към него – някои го обичаха, повечето го мразеха. Но просто, защото си мечтаеха той да играе в техния отбор. Затова и го целеха с банани, които както самият Кан признава, са го правили по-силен.
Големият вратар е роден на 15 юни 1969 година в Карлсруе в бедно семейство. Баща му Ролф Кан е бивш футболист на Карлсруе, но към вратарската позиция Оливер е насочен от своя дядо, който му подарява ръкавици на другата немска легенда на този пост Сеп Майер. От този момент малкият Оли не ги сваля.
„Крал Кан” играе в Карлсруе до 1994 година, когато преминава в Байерн, където остава цели 14 години. С 557-те си мача той е в почетната тройка на футболистите с най-много участия в Бундеслигата.
Понякога сухата статистика не означава нищо, но при Кан тя е внушителна. 9 шампионски титли на Германия - абсолютен рекорд, 6 Купи на Германия, 6 Купи на Лигата, Купа на УЕФА (1996г.), Шампионска лига (2001г.), Интерконтинентална Купа (2001г.) – всичко това, спечелено за Байерн.
С националния отбор Оли има европейска титла през 1996-та година, както и сребро и бронз от Световните първенства съответно в Корея и Япония и в Германия.
Индивидуалните награди на Кан са още повече – 3 пъти най-добър вратар на света, 2 пъти футболист на Германия, най-добър играч на финала в Шампионската лига през 2001-ва, както и 4 пъти най-добър вратар на Европа. Той е и първият вратар, който печели приза за най-добър играч на Световно първенство (през 2002 г.).
Дори тези награди обаче не могат да покажат какъв бе Кан – чисто проба професионалист, който вдъхновяваше съотборниците си. Дори в последния си мач титанът не показа емоция до последно, въпреки че всички виждаха колко му е трудно.
Байерн, а и цяла Германия останаха без своя истински номер 1. Немската школа винаги е раждала великолепни вратари, примери много, но да се замести Кан е адски, адски трудно. Питайте Йенс Леман.
Големият вратар сега може да се отдаде на заслужена почивка. А след време със сигурност отново ще говорим за Кан – този път за треньора, мениджъра или пък президента Кан. Футболът е в кръвта му, така че ние ще го чакаме.
Дотогава, приятна почивка Оли!
ТИТАНЪТ СЕ ОТКАЗА, ЛЕГЕНДАТА ОСТАВА
Един от най-големите футболисти на нашето съвремие Оливер Кан сложи край на кариерата си. След 21 години, изпълнени с успехи, титанът от Карлсруе изигра последните си минути за своя любим Байерн в бенефиса си срещу националния отбор на Германия.
Кан е един от малкото, които напълно олицетворяват думата футболист, защото той играеше заради любовта си към играта и заради феновете. През годините той остана верен на своя Байерн, не се поблазни от парите на други отбори, а и защо му е, след като милиони германци го боготворят.
Неслучайно един друг голям вратар, Джанлуиджи Буфон, призна, че много внимателно е наблюдавал играта на Кан, за да разбере каква е неговата тайна.
Но при Кан тайната е една – голямо сърце! Титанът даваше всичко от себе си във всеки мач, а самото му присъствие всяваше страх в противниците.
Сред футболните запалянковци в Германия нямаше такива, които да са безразлични към него – някои го обичаха, повечето го мразеха. Но просто, защото си мечтаеха той да играе в техния отбор. Затова и го целеха с банани, които както самият Кан признава, са го правили по-силен.
Големият вратар е роден на 15 юни 1969 година в Карлсруе в бедно семейство. Баща му Ролф Кан е бивш футболист на Карлсруе, но към вратарската позиция Оливер е насочен от своя дядо, който му подарява ръкавици на другата немска легенда на този пост Сеп Майер. От този момент малкият Оли не ги сваля.
„Крал Кан” играе в Карлсруе до 1994 година, когато преминава в Байерн, където остава цели 14 години. С 557-те си мача той е в почетната тройка на футболистите с най-много участия в Бундеслигата.
Понякога сухата статистика не означава нищо, но при Кан тя е внушителна. 9 шампионски титли на Германия - абсолютен рекорд, 6 Купи на Германия, 6 Купи на Лигата, Купа на УЕФА (1996г.), Шампионска лига (2001г.), Интерконтинентална Купа (2001г.) – всичко това, спечелено за Байерн.
С националния отбор Оли има европейска титла през 1996-та година, както и сребро и бронз от Световните първенства съответно в Корея и Япония и в Германия.
Индивидуалните награди на Кан са още повече – 3 пъти най-добър вратар на света, 2 пъти футболист на Германия, най-добър играч на финала в Шампионската лига през 2001-ва, както и 4 пъти най-добър вратар на Европа. Той е и първият вратар, който печели приза за най-добър играч на Световно първенство (през 2002 г.).
Дори тези награди обаче не могат да покажат какъв бе Кан – чисто проба професионалист, който вдъхновяваше съотборниците си. Дори в последния си мач титанът не показа емоция до последно, въпреки че всички виждаха колко му е трудно.
Байерн, а и цяла Германия останаха без своя истински номер 1. Немската школа винаги е раждала великолепни вратари, примери много, но да се замести Кан е адски, адски трудно. Питайте Йенс Леман.
Големият вратар сега може да се отдаде на заслужена почивка. А след време със сигурност отново ще говорим за Кан – този път за треньора, мениджъра или пък президента Кан. Футболът е в кръвта му, така че ние ще го чакаме.
Дотогава, приятна почивка Оли!
: