Ники слага всички под ножа.
Седмицата след мача за купата:
В тази седмица казах на играчите да тренират. След тренировките те отиваха на фитнес, а аз изчезвах защото щяха да ми се смеят на моите умения в залата. Виках ги умишлено по-рано - към 7.30 за да свършим към 10:00 и да мога да си купя вестниците преди да затворят бутките (в Англия затварят към 11:00 - мързели). Качих се на автомобила и спрях на първата бутка. Дадох 10 паунда за да си взема всички спортни вестници. Беше ми много интересно какво пише за мен. Като се прибрах в апартамента си пуснах ТВ България и зачетох...На първите страници само Ман Юнайтед, Челси, Арсенал, Ливърпул, Тотнъм и тн. Абе вишата лига. Исписали ми 3 страници разсъждения върху победата на Ман Юнайтед с 1:0 над Бирмингам. :x Най-после стигнах до страниците на нашата група. И какво да видя! В приятно оранжево с черни букви написано:
The new Wolves manager is luckly. И отдолу:
Wolves conquer with luck.
Теглих им една майна, че не оценяват моите качества и загледах с интерес моята снимка на която тичам да поздравя играчите. Надолу пишеш обичайния скучен обзор на мача. Отделно имах големи проблеми с превода, че се налагаше да звъня на преводача да помага. След това реших да посетя сайта на отбора (
http://www.wolves.premiumtv.co.uk/page/ ... 07,00.html). Мислих да вляза във форума да ги видя какво пишат за мен, ама не можах да го намеря (много реклами в тия сайтове).
Така си минаваше тази седмица. Реших да потърся някои качествени играчи. Пуснах ФМ, обадих се на скаута да следи и попаднах на две добри момчета. Проверих ги във ФМ как изглеждат (знам че в тази игра са много верни оценките). Отправихме оферти, пък ще видим дали ще дойдат.
Мачът с Милоу!
Откъде пък ми дойдоха толкова трудни мачове в началото незнам. Реших да отида до Милоу да шпионирам отбора. Бях неприятно изненадан от няколко негърчета, които бяха много бързи. Подготвях се за загуба.
В съблекалнята преди мача, още преди да почна да дрънкам нещо на футболистите Фреди Истууд ме попита какво означава това което съм бил казал по време на мача за купата (да им ... майката). Казах че е уважение към родните на футболиста, но му препоръчах да не ги използва. Той кимна разбирателно. Казах на момчетата да не се притесняват какво ще стане в този мач, да излязат и да си играят играта. И без това Милоу бяха фаворити.
Мача започна. Излязохме на някакво интересно стадионче, пълно докрай. Седнах на пейката, загърнах се с палтото (валеше силно) и загледах. Мача започна меко казано ужасно. Тия Милоу ме мачкаха. Направо си представях какво ме правят феновете след мача. Извиках Ааритало на близо и му казах да предаде на другите да играем на контри. При една такава контра, Истууд подаде към Ааритало и той очи в очи с вратаря не сбърка. 0-1. Не се зарадвах много, защото знаех че ще ни изравнят. Все пак за голямо мое учудване това не стана. На полувремето погледнах статистиката - 11:1 шута за Милоу. Влязох в съблекалнята разярено-спокоен. Казах на футболистите да изнасят играта напред, че те не са нищо повече от нас (не го вярвах) и че гола ни всъщност е единствения ни шут към врата им. Тез мойте галфони все едно не са ме слушали - излязоха и още по зле. Направо мача се игра на една врата. Но отново късмет - силно изритана напред топка, Freddy Eastwood овладява шут и гооооооооооооол. 0:2. 3 шута - 2 гола. Станах заподкачах, ама пързо спях защото имаше много локви и си изморих обувките (в следствие на това краката ми измръзнаха до края на мача). Само след 2 атаки, Well си изкара червен картон. Браво, чудно! Не стига че ни мачкаха а сега и с човек по малко. Направих смяха, останах с един нападател напред и зачаках мача да свърши. В крайна сметка той свърши и не можех да повярвам - победих, след като статистиката бе таква:
Милоу - Уулвс 0:2; Шутове 22:5; Шутове към вратата 11:2; Притежание на топката: 68:22. Пак имах късмет. Но какво ми пукаше - бяхме първи!
Седмицата след мача:
Седмицата след мача с Милоу протече по същия начин като миналата. Рзликата бе че реших да отида на фитнес с отбора - е сбърках. Ония се попикаха да ми се смеят. Следващите дни си стоях в къщи, разузнавах следващия отбор и четох вестници. Вече лека-полека журналистите започнаха да ми виждат качествата (макар че и аз не си ги знаех).
Мача с Норич
Тук вече си вярвах че може да направим нещо. Откъдето и да го погледнем отбора беше в добро настроение и добра форма. В съблекалнята пожелах късмет на момчетата и излязохме на красивия ни стадион. Мача започна много добре за нас. Още в 11 минута получихме прави да изпълним дузпа. Казах да я бие Freddy Estwood. Е да ама той пропусна. Ядосах му се ударих по седалката ми и тя се разлкати (сигурно след това в медиите ще пише "Стола" на Кънчев се клати. Въпреки че изпуснахме дузпа продължихме да доминираме. В 23' Estwood излезе сам срещу вратаря изведен от Ааритало и не сбърка - 1:0. Мача продължи добре за нас. Имахме един тъч. Изтичах до Grey който щеше да го бие и му казах да подава на Estwood. Той така и направи. Топката попадна в последния и той с невероятно красив шут удвои резултата. Наистина бях възхитен от шута му. Така свърши и полувремето. Не им казах нещо особенно на почивката, че да не почнат да разсъждават много върху думите ми и да се издънят. Второто полувреме започна с по-изравнена игра. След един корнер гостите ми отбелязаха гол (Дудин). Точно към този играч бях отправил оферта. Много симпатично негърче. До края на мача пуснах по-дефанзвния нигериец че да не вземат да ни изравнят. За щастие не стана и победихме.
Wolves - Norich 2:1 Отидох джентълменски да се поздравя с колегата треньор и чувах как фотоапаратите щракат. Поздравих момчетата и тъкмо да си тръгвах ме хвана един журналист. Почна да ми задава едни върпоси, на някои от тях се затруднявах да си преведа, но все пак мисля че отговорих що годе смислени неща. Прибрах се и пуснах Sport TV. Даваха класирането в нашата група - бяхме първи, нещо което наистина не съм очайквал.
