
Ето и малко продължение на историиката ми...
Най-сетне прелюдията свърши и официалният старт на сезона дойде. Той, разбира се, дойде по-рано за Левски, който в качеството си на шампион и носител на Купата на България(златен дубльор, както казва един приятел!) трябваше да изиграе и бая интересния двубой срещу Литекс за Суперкупата...
Преди този двубой обаче се случиха някои доста интересни неща. Миодраг Йешич-фатмакът от панчаревския гарнизон, този път в качеството си на треньор на Литекс, реши да се възползва от напрежението около мен, както и от малкия ми опит, като налее допълнително масло в огъня. Смешич опита да вземе психологическо предимство, казвайки, че отбора му е готов за Левски и едва ли не ще ни разбие...Веднага бях потърсен от медиите за отговор, а аз си направих устата и му отговорих горе-долу същото. Освен това ме питаха дали съм притеснен от факта, че това ми е "първият истински тест", а напрежението около мен направо се усещаше във въздуха. Запецнах, но все пах отвърнах, че съм уверен в качествата на момчетата и вярвам, че ще успеем да победим...
Първият мач...
Ето, че и този ден дойде. След словестната престрелка през седмицата се чувтвах бая сговнен, защото бях едва ли не морално задължен да бия. Хубаво беше, че на "Васил Левски" не дойдоха много хора, та поне освиркванията нямаше да са чак толкова бурни... В съблекалнята казах на момчетата, че могат да спечелят този мач, а те, изглежда ми повярваха. И така...
Левски - Литекс, Суперкупа на България, Финал, ст."Васил Левски"
След допитване до Цанко Цветанов определих този състав да защити честта ми и да отложи линча за малко по-късно:
----------------------Г.Петков--------------------------
Ж.Миланов---Иг.Томашич---Юс.Рабех---Л.Вагнер
----------------------------------------------------------
Л.Балтанов---Ричард---Д.Тасевски---Н.Димитров
----------------------------------------------------------
---------Жеан Карлуш---Ен.Кръстовчев------------
Седнах на скамейката със свито сърце, но неочаквано мачът започна страхотно. Моите биха център, но ловчанлии отнеха. Футболистите на фирменият отбор обаче не разиграха добре и топката излезна в тъч. Миланов го би към Ричард, който си затвори очите и стреля от 20-25 м. Ударът излезе убийствен и обра паяжините на вратата, пазена от Тодоров-1:0 за Левски в 43-тата секунда!!! От радост така подскочих, че си изцепих главата в скамейката, но това естествено остана скрито от камерите на БНТ, които през това снимаха околните сгради, небето и въобще всичко друго освен действието на терена.
Очаквах гостите да тръгнат на щурм и друпнах моите малко назад, но те явно бяха смутени от това гадно за тях начало, защото до края на полувремето имаха само едно положение-Ив.Попов стреля от далече, но Жоро Вратаря спаси. От наша страна пък, Еньо на два път имаше шанс да се разпише, но не успя...
На почивката казах на момчетата, че съм доволен и да продължават в същия дух, докато Фатмакът така викаше в съседната съблекалня, че се оплаших да не му падне гласа и да не може да говори пред медиите след мача...
През втората част темпото спадна. Оранжевите пак опитаха да затруднят Жорето, но той си беше на мястото. В 69-тата минута пък моите направиха една образцова контраатака, извела Виртуоза сам срещу Тодоров. В този момент някъв от трибуните му извика "Ей, мангал!". Жани опита да го прати в комоцио, но, естествено, не уцели. Вместо това взе че улучи вратата и така резултата стана 2:0. Жани демонстративно дойде и ме поздрави. Страхотен жест, който, надявам се, ще бъде възприет като знак, че атмосферата в отбора е страхотна и т.н. До края гостите бяха така объркани, че не направиха нищо запомнящо се, а моите наистина почнаха да се забавляват. Виртуоза най-сетне успя да центрова оня дето му викаше при едно положение на празна врата и това бе май единственото интересно събитие до края.
След последния съдииски сигнал се направих на интересен, като отидох и надменно поздравих Бате Мио-Генералисимуса. Той ми отвърна, но по погледа му видях, че му идва да ме преколи и затова бързо се оттеглих. Опитах се да се измъкна от Тони Близнакова, но забравих, че все пак треа да присъствам на награждаването, така че и това зло не ме отмина. Тонито ме попита дали съм доволен от Кръстовчев, който направи дебют и дали втория гол е бил от засада, след което на една бутафорна церемония Дедо вдигна купата, другите си прибраха медалите и ги дадоха на бай Георги-един просяк, който скита около стадиона- да иде да ги даде на вторични...Аз обаче си задържах моя-да си го гледам все пак скоро друг надали ще видя...