Винаги съм се забавлявал с тази шега. Може би щото обичам да се забавлявам на чужд гръб. А и защото знам какво е, когато други се ебават за твоя сметка... Какво да се прави - "око за око, зъб за зъб" в епична битка 1v1 срещу целия свят...
След краткия си престой начело на националния отбор на Родината си, мислех, че това беше най-рисковото ми назначаване някога и веднъж завинаги съм се отървал от треньорската работа на високо ниво. За мен райската работа винаги си е била в някой нискодивизионен рай като Етър или Тулон, където да си разигравам коня както си искам (а и да спя със секретарката, коронен номер

Да, ама не... когато съдбата е решила да ти го забоде, нищо не може да я спре... или както беше казал онзи фен на Локо Пд след загубата с автогол от Болтън: "Нито Стоянчо, нито Тунчев бяха виновни за гола, това беше дяволът, който ни го зачука за последно..."
Макар че и аз бях виновен. Трябваше да блокирам номера на Боби Михайлов... Но не го направих - мислех си, че едва ли повече ще ме потърси...
Колко си бил глупав, Ники...

10 юни - Перуци ми звънна и аз най-наивно вдигнах...
- Мустакус, намерихме ти работа!
- Каква...?!
- Ами имаме две предложения, а и така и така имаш договор със Съюза до Нова година...
- Казвай - прошепнах аз с обърнат от мрачно предчувствие стомах... (а такова туловище трудно се обръща, повярвайте ми!)
- Едната е да станеш патрон на детския турнир по случай месеца на оралната хигиена на Аквафреш

- Моля?! Ти ебаваш ли се с мене?
- Съвсем не, макар че смятам тази работа да я оставя на Емо Костадинов - така и така обича да лапа...
- Добре, а каква е другата? Мажоретка ли ще ме правиш?!
- Ами покрай трансфера на синчето ми предложиха и място за стаж в Ливърпул, ще си помощник-треньор на Рафа Бенитес за няколко мача през лятната им подготовка.
-

- Навит ли си?
- Ами... кой плаща за цялата тази работа?
- Англичаните, и те перат пари все пак.
...
15 юни - полет до Ливърпул с прекачване в Швейцария. Извод - ръбестите седалки са направени с цел да те разконцентрират от сладките дупета на стюардесите. Ух, на дяда...
16 юни - среща с част от ръководството на Ливърпул - готини хорица. Даже пихме и уиски, аз като добър гост им подарих шише домашарка, ама от по-слабичката, няма да разхищаваме националните богатства, я... Начислиха ми и нещо като екскурзоводка, да ме разведе из града, из Мелууд (че базата им се оказа по-голяма от базите на всички софийски клубове, взети заедно.... ама язък, не продаваха алкохол


18 юни - вече няколко дни тренировки с отбора, правя си майтапи с тях на развален английски... на Бенаюн не му харесаха вицовете за нацисти, явно не носи на майтап.
Обявиха ни и програмата за лятна подготовка, пълен шит, през половината време ще пътуваме насам-натам, а на мен от рейсове ми се драйфа.
14 юли - Брьонби - Ливърпул в Копенхаген
19 юли - Сейнт Джонстън - Ливърпул в Пърт (Шотландия, не Австралия ебати, не ми се седи цяло денонощие на ония седалки, от които лайното ти приема формата на щепсел)
22 юли - Крю Алекзандра - Ливърпул в Крю
25 юли - Рен - Ливърпул в Рен
28 юли - Брага - Ливърпул на оня стадион в Брага, дето е вкопан в чукарите
31 юли - Рексъм - Ливърпул в Рексъм
Честито, нито един мач няма да видя на Анфилд, мама ви гадна!

20 юни - най-чекиоподобният ден в живота ми... Сутринта въртя обиколки с отбора (поне до третата, след която ме оставят да се задушавам на тревата, а огромните човекоядни калинки да танцуват в съзнанието ми като индикатор колко точно въздух ми липсва), след което изведнъж над главата ми вместо калинки надвисва брадатият Джон Оуенс и ме дърпа да ходя нанякъде с него.
- Какво става - питам
- Пак се скараха - отговаря ми онзи с бруталния си акцент (а после кой не можел да говори английски)
- Кои се скараха?
- Рафа и Хикс.
- Кой е Хикс бе, да му еба майката, що не му кажеш името?
- Ми Хикс.
- Е кой е тоя Хикс.
- Собственикът бе, каиш...
Всъщност не знам защо си преведох думата като "каиш", но да кажем, че нещо подобно е искал да каже.
А сърцето ми се беше свило като сфинктер на болен от запек - точно като дойда да има неприятности, не съм ли Марко Тотев...
Всъщност съм - видях само как на входа Рафата пусна една хубава испанска храчка в лицето на някакъв дядка в костюм, след което последният му заяви, че е уволнен...
Явно това бил Хикс. Върхът, уволниха Рафа Бенитес пред мен, време е да дойдат извънземните във ФИФА-2000 стил и да ме отвлекат...
Вместо това лошотията продължи да се излива на талази - Хикс явно изперка от отровната плюнка и обяви, че който пак се направи на отворен, ще го съдят до дупка и ще трябва да се спасява в Сайбирия (това сигурно е Сибир, ама знае ли човек, може и да е киберпространството).
Следобед, естествено, никой не тренира... а аз дори не близнах. Очаквах всеки момент да си ме приберат в България, така и така много хубаво не е на хубаво.
21 юни - рано сутринта на вратата ми се чука

- Добро утро!
- Добрутро... шефче, ти да не спиш с тоя костюм...?
- Не се ебавай, момко, оправяй се и ела на Анфилд, имаш много работа.
- Каква работа.
- А, да, забравих - стисна ми ръката делово и ме потупа по рамото - назначен си за мениджър.

21 юни, късния следобед - все още чета и препрочитам двата договора - единият за две години като мениджър на Ливърпул, другият за пристигането ми на стаж уж само за два месеца...
Оказа се, че не бях чел дребния шрифт - при плащане на определена сума на националната ми федерация (демек тъпото БФС), клубът придобива правата ми за две години. Умри, Перуци, в робство ме продаде, мама ти плешива!!!

The Sun - Бенитес отстранен, Ливърпул назначава български анонимник на негово място
Daily Mail - Сензационна треньорска рокада в Ливърпул - Рафа Бенитес уволнен, неизвестен българин на негово място
Daily Telegraph - Шок и ужас в Ливърпул, Бенитес сменен от анонимник
Разбира се, в българската преса назначаването ми се приемаше за небивал успех за родния футбол....
